В тази спяпа нощ, 
когато мракът е вече пристъпил,
аз губя своята мощ
и се надявам идният ден да пристъпи.

Денят бе зъл, мрачен
и пълен с разочарования.
А въздухът, така прашен, 

пробужда в мен стенания.

Защо Земята е толкова мръсна
и хората гледат да са като нея,
но не се чувствам длъжна
тяхната песен и аз да запея.

Гледам аз да съм добра
с моите дружки,
а те ми забиват нож в гърба
и от мен остават само стружки.

Така се въртял светът -

едни обичат, други мразят

и забравят те смеха,

заети своите нужди да пазят.

Скъпи хора, променете се,
вие не виждате доброто,

защото пътя му пак е заел

"Негово величество - злото"!