* * *
604
0
1
Боже, колко надежди угасваха,
докато отмятах годините...
други мъждиво, бледо проблясваха
и изгаряха бързо в руините
на моето Вчера, на моето Беше,
а него всъщност го няма.
Градено с години за миг се рушеше:
разбирах - било е измама.
В душата ми отваряха се рани
от претърпени загуби, от крах,
от допира на безразлични длани,
от оня стар атавистичен страх...
Понякога в илюзии се вкопчвах,
красиви, но илюзии, уви!
Нещо зарязвах, нещо започвах...
идоли издигах и руших.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Албертина албертина Все права защищены
