Jul 20, 2008, 6:51 AM

* * * 

  Poetry » Landscape
467 0 1

Боже, колко надежди угасваха,
докато отмятах годините...
други мъждиво, бледо проблясваха
и изгаряха бързо в руините

на моето Вчера, на моето Беше,
а него всъщност го няма.
Градено с години за миг се рушеше:
разбирах - било е измама.

В душата ми отваряха се рани
от претърпени загуби, от крах,
от допира на безразлични длани,
от оня стар атавистичен страх...

Понякога в илюзии се вкопчвах,
красиви, но илюзии, уви!
Нещо зарязвах, нещо започвах...
идоли издигах и руших.

© Албертина албертина All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??