* * *

Поэзия » Философская

1K 0 14

...и нямам сили да споря,

отдавна не убеждавам...

Не виждам смисъл да моля,

изчерпах се, спрях и да давам.

Уви, не поставям условия,

за нищо не обвинявам.

Бях донор, сега пък се уча

душата сама да спасявам.

Отучвам се да си мечтая,

не искам и да сънувам...

Но всъщност, в себе си зная,

безцелно не съществувам...

Но нямам нужда да пиша

и нямам нужда да плача.

Без страх смирено обичам

съдбата, живота-задача...

09.07.2012.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

sisidara (Сиси)

Благодаря, Антоан !
Признавам си, не ги спазвам тези два реда

2012-08-19T10:28:50+03:00
тюркоаз (Мариола Томова)

Мъдро, стискам ти ръка!!

2012-08-12T11:31:01+03:00
sisidara (Сиси)

Благодаря, че прочетохте и коментирахте-Алина, Елена, Ангел,Чо, Мина, Таня, Нина, Мариана, Маестро и Светлана

2012-08-11T08:45:10+03:00
Melany71 (Светла)

Мнооого добро!Поздравления!

2012-08-10T15:16:09+03:00
mterezios (Маестро Митко Хаджиев)

Произведението има СОНАТНА ФОРМА ,тричастно!

Анлаза ми е личен,рабира се:

1.Егостичното,до което сме стигнали всички или повечето от нас.

2.Реалния извод до, който сме стигнали повечето

3.Оптимизма и призванието ни ,макар за сега да необосновано и неясно!

Поздравления и успехи!

2012-08-06T18:18:05+03:00