* * *
...и нямам сили да споря,
отдавна не убеждавам...
Не виждам смисъл да моля,
изчерпах се, спрях и да давам.
Уви, не поставям условия,
за нищо не обвинявам.
Бях донор, сега пък се уча
душата сама да спасявам.
Отучвам се да си мечтая,
не искам и да сънувам...
Но всъщност, в себе си зная,
безцелно не съществувам...
Но нямам нужда да пиша
и нямам нужда да плача.
Без страх смирено обичам
съдбата, живота-задача...
09.07.2012.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Сиси Всички права запазени
!
