15 июл. 2012 г., 12:55

******************

762 0 6
  Любовта ми понякога страда.
Когато се затлачва с чужди патоси.
Когато тъпчат в гърлото ù изгреви.
И я тапицират с плюш, за по-изискано.
Страда, проклетата.
И бродира въздишки
по лунните сърпове.
Излиза по мръкнало.
Ходи по улици,
онемяли от взиране.
Плаче на мостове.
После скача и се дави в прилива.
Вълните я изхвърлят на брега.
Довлачва се отново пред вратата ми.
Мисли, че не знам, къде е скитала.
А аз я следвам по петите.
Когато се затлачвам с чужди патоси.
И ме тапицират с плюш... за по-изискано.
.......

03.07.12 ~Endless~

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...