Jul 15, 2012, 12:55 PM

******************

  Poetry » Other
760 0 6
  Любовта ми понякога страда.
Когато се затлачва с чужди патоси.
Когато тъпчат в гърлото ù изгреви.
И я тапицират с плюш, за по-изискано.
Страда, проклетата.
И бродира въздишки
по лунните сърпове.
Излиза по мръкнало.
Ходи по улици,
онемяли от взиране.
Плаче на мостове.
После скача и се дави в прилива.
Вълните я изхвърлят на брега.
Довлачва се отново пред вратата ми.
Мисли, че не знам, къде е скитала.
А аз я следвам по петите.
Когато се затлачвам с чужди патоси.
И ме тапицират с плюш... за по-изискано.
.......

03.07.12 ~Endless~

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...