Никога не е твърде късно...
стенанието събужда ме в нощта...
гласът ти кара ме да се влюбя...
Но дебелата стена от теб ме дели...
не съм влюбена... просто се нуждая от теб...
нуждая се от нежното пиано във нощта...
от стенанието на луната и звездите...
не съм влюбена, не съм те зървала дори...
но по стената нощем дращя, за да те усетя...
Там си ти, нали... извикай!
Изкрещи... с гласа си ме дари...