31 ene 2012, 10:19

... 

  Poesía
378 0 1

Никога не е твърде късно...
стенанието събужда ме в нощта...
гласът ти кара ме да се влюбя...
Но дебелата стена от теб ме дели...
не съм влюбена... просто се нуждая от теб...
нуждая се от нежното пиано във нощта...
от стенанието на луната и звездите...
не съм влюбена, не съм те зървала дори...
но по стената нощем дращя, за да те усетя...
Там си ти, нали... извикай!
Изкрещи... с гласа си ме дари...

© Маринела Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??