4 сент. 2010 г., 23:20

800 дни

770 0 1

Розите май нещо са бодливи

и хлябът труден за предъвкване.

И кучетата също са въшливи,

със сплъстена козина от дръгнене.

И грозна, грозна е картината,

акварелено изпръскана от кална локва.

И мръсотия има по витрината,

пропита със слова от дамско сопване.

И видите ли как шофьори кротко,

по научна тематика „стъкло в стъкло” общуват,

само че със тяхна измислена граматика,

която в БАН май наричат псуване.

Дори и птичките отказват се да пеят,

щом за диригент си имат образован гарван.

А крокодилите сълзи ще леят

като в задръстване -  софийски ватман,

от миризма на чесън получил травма

в следобедната късна смяна...

Една от много житейски драми...

Ама... Сори!... нека оплаче се в „Часът на мама”!

... или ако ще на попа ни арменски,

последен антем, пеещ в стара синагога.

Не си помисляйте, че е евреин!

Той просто е духовник безработен.

От глад решил религиите да менка

за някое левче с Ивана Рилски на портрет.

А нека Кобургът прави си заменки...

Придвижваме се по вселенски ред.

Не по него, а по БДС се влачим,

със гордо име Стара планина!!!

- `Ма то Доган го има същото на орден! -

туй пък кой го рече?! -

спомен ми приглася за беда.

Ала бедата крие се във истината -

дълбоко впил се камък във вагон на БДЖ.

И питаме: - Ама „Воскресе ли воистина?”

народът, обесен на въже!...

И може би за нещо ново с нещо старо

изникват ГЕРБери върху купчина с боклук.

Нищо, че се качва акциза на цигарите.

У нас всичко прави се напук!

И, драги земеделци, на полето се трудете!

Изпълнете за софиянци петилетката с резерв!

Пък от провинцията `ко ще от глад да мрете...!

Вие сте пореден по челото нерв,

пулсиращ бързо, неловко и досадно,

излагайки ни пред Барозу и света.

И хайде, прибирайте се там на хладно,

с обещания от премиерската ръка!

Не си мислете, че съм лоший комунист,

платено партизанстващ в стихове безчет -

просто европейски мислещ реалист,

за всичко търсейски отчет...

И нещо розите още са бодливи,

и хлябът скоро няма да е мек.

И псетата все тъй ще са въшливи,

докато сме „шибан народ” проклет...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Стоянов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Имаш доста попадения в сатиричното представяне на действителността, но и ритъмът доста ти куца. Май си бързал, а?

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...