4 sept 2010, 23:20

800 дни

  Poesía » Civil
765 0 1

Розите май нещо са бодливи

и хлябът труден за предъвкване.

И кучетата също са въшливи,

със сплъстена козина от дръгнене.

И грозна, грозна е картината,

акварелено изпръскана от кална локва.

И мръсотия има по витрината,

пропита със слова от дамско сопване.

И видите ли как шофьори кротко,

по научна тематика „стъкло в стъкло” общуват,

само че със тяхна измислена граматика,

която в БАН май наричат псуване.

Дори и птичките отказват се да пеят,

щом за диригент си имат образован гарван.

А крокодилите сълзи ще леят

като в задръстване -  софийски ватман,

от миризма на чесън получил травма

в следобедната късна смяна...

Една от много житейски драми...

Ама... Сори!... нека оплаче се в „Часът на мама”!

... или ако ще на попа ни арменски,

последен антем, пеещ в стара синагога.

Не си помисляйте, че е евреин!

Той просто е духовник безработен.

От глад решил религиите да менка

за някое левче с Ивана Рилски на портрет.

А нека Кобургът прави си заменки...

Придвижваме се по вселенски ред.

Не по него, а по БДС се влачим,

със гордо име Стара планина!!!

- `Ма то Доган го има същото на орден! -

туй пък кой го рече?! -

спомен ми приглася за беда.

Ала бедата крие се във истината -

дълбоко впил се камък във вагон на БДЖ.

И питаме: - Ама „Воскресе ли воистина?”

народът, обесен на въже!...

И може би за нещо ново с нещо старо

изникват ГЕРБери върху купчина с боклук.

Нищо, че се качва акциза на цигарите.

У нас всичко прави се напук!

И, драги земеделци, на полето се трудете!

Изпълнете за софиянци петилетката с резерв!

Пък от провинцията `ко ще от глад да мрете...!

Вие сте пореден по челото нерв,

пулсиращ бързо, неловко и досадно,

излагайки ни пред Барозу и света.

И хайде, прибирайте се там на хладно,

с обещания от премиерската ръка!

Не си мислете, че съм лоший комунист,

платено партизанстващ в стихове безчет -

просто европейски мислещ реалист,

за всичко търсейски отчет...

И нещо розите още са бодливи,

и хлябът скоро няма да е мек.

И псетата все тъй ще са въшливи,

докато сме „шибан народ” проклет...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Стоянов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Имаш доста попадения в сатиричното представяне на действителността, но и ритъмът доста ти куца. Май си бързал, а?

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....