4.09.2010 г., 23:20

800 дни

759 0 1

Розите май нещо са бодливи

и хлябът труден за предъвкване.

И кучетата също са въшливи,

със сплъстена козина от дръгнене.

И грозна, грозна е картината,

акварелено изпръскана от кална локва.

И мръсотия има по витрината,

пропита със слова от дамско сопване.

И видите ли как шофьори кротко,

по научна тематика „стъкло в стъкло” общуват,

само че със тяхна измислена граматика,

която в БАН май наричат псуване.

Дори и птичките отказват се да пеят,

щом за диригент си имат образован гарван.

А крокодилите сълзи ще леят

като в задръстване -  софийски ватман,

от миризма на чесън получил травма

в следобедната късна смяна...

Една от много житейски драми...

Ама... Сори!... нека оплаче се в „Часът на мама”!

... или ако ще на попа ни арменски,

последен антем, пеещ в стара синагога.

Не си помисляйте, че е евреин!

Той просто е духовник безработен.

От глад решил религиите да менка

за някое левче с Ивана Рилски на портрет.

А нека Кобургът прави си заменки...

Придвижваме се по вселенски ред.

Не по него, а по БДС се влачим,

със гордо име Стара планина!!!

- `Ма то Доган го има същото на орден! -

туй пък кой го рече?! -

спомен ми приглася за беда.

Ала бедата крие се във истината -

дълбоко впил се камък във вагон на БДЖ.

И питаме: - Ама „Воскресе ли воистина?”

народът, обесен на въже!...

И може би за нещо ново с нещо старо

изникват ГЕРБери върху купчина с боклук.

Нищо, че се качва акциза на цигарите.

У нас всичко прави се напук!

И, драги земеделци, на полето се трудете!

Изпълнете за софиянци петилетката с резерв!

Пък от провинцията `ко ще от глад да мрете...!

Вие сте пореден по челото нерв,

пулсиращ бързо, неловко и досадно,

излагайки ни пред Барозу и света.

И хайде, прибирайте се там на хладно,

с обещания от премиерската ръка!

Не си мислете, че съм лоший комунист,

платено партизанстващ в стихове безчет -

просто европейски мислещ реалист,

за всичко търсейски отчет...

И нещо розите още са бодливи,

и хлябът скоро няма да е мек.

И псетата все тъй ще са въшливи,

докато сме „шибан народ” проклет...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Стоянов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Имаш доста попадения в сатиричното представяне на действителността, но и ритъмът доста ти куца. Май си бързал, а?

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...