19 авг. 2010 г., 20:12

* * * 

  Поэзия
386 0 1

Няма кой да каже още колко

в мечтите си ще продължа да вярвам.

Дали ще се се надявам и отричам,

дали ще се гордея, или съжалявам.

 

Някой смелост има ли  да каже,

че няма от какво да се страхувам,

дали ще бъда сигурна, че утре

една победа няма да празнувам.

 

Кой може да опише красотата,

грозното с молив да нарисува.

Да сложи край на самотата.

Човека от човешкото да излекува.

 

Не искам и да знам какво ще бъде.

Животът ми с търпение ме награди

да се надявам и прощавам  ме научи,

да обичам правото ми подари.

 

 

Въздишки, хиляди надежди...

Залези, луна, любов и мрак.

Болки непосилни, адски тежки.

Посрещах твърде дълго сам.            

 

Да, вярно е,  отъпка ме животът,

хвърля  грозни, черни сенки,

но сълзите ми ме учат да не плача,

а oтъпканото прави ми пътеки.

 

 

 

 

© Снежанка Минчева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Докато е жив няма от какво да се страхува човек, понеже надеждата изгражда живота, а живота поддържа надеждата жива...
Предложения
: ??:??