Aug 19, 2010, 8:12 PM

* * *

  Poetry
536 0 1

Няма кой да каже още колко

в мечтите си ще продължа да вярвам.

Дали ще се се надявам и отричам,

дали ще се гордея, или съжалявам.

 

Някой смелост има ли  да каже,

че няма от какво да се страхувам,

дали ще бъда сигурна, че утре

една победа няма да празнувам.

 

Кой може да опише красотата,

грозното с молив да нарисува.

Да сложи край на самотата.

Човека от човешкото да излекува.

 

Не искам и да знам какво ще бъде.

Животът ми с търпение ме награди

да се надявам и прощавам  ме научи,

да обичам правото ми подари.

 

 

Въздишки, хиляди надежди...

Залези, луна, любов и мрак.

Болки непосилни, адски тежки.

Посрещах твърде дълго сам.            

 

Да, вярно е,  отъпка ме животът,

хвърля  грозни, черни сенки,

но сълзите ми ме учат да не плача,

а oтъпканото прави ми пътеки.

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Снежанка Минчева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Докато е жив няма от какво да се страхува човек, понеже надеждата изгражда живота, а живота поддържа надеждата жива...

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...