***
Обичах някога така,
обичах и не питах него
защо избра ни любовта,
а на другите отвърна с Его.
Обичах някога така,
обичах и копнеех само
нейната усмивка и уста
да целуват нямо.
Обичах някога така,
обичах и не знаех за какво
очи зад тъмни очила
аз криех... но защо?!
Обичах някога така,
обичах толкова наивно,
че сърцето ми преля
във нейното, наливно!
Обичах някога така,
обичах преди време,
минаха години, любовта
превърна се във бреме!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Коста Зорин Все права защищены
