29.11.2013 г., 16:01

***

553 0 4

Обичах някога така,

обичах и не питах него

защо избра ни любовта,

а на другите отвърна с Его.

 

Обичах някога така,

обичах и копнеех само

нейната усмивка и уста

да целуват нямо.

 

Обичах някога така,

обичах и не знаех за какво

очи зад тъмни очила

аз криех... но защо?!

 

Обичах някога така,

обичах толкова наивно,

че сърцето ми преля

във нейното, наливно!

 

Обичах някога така,

обичах преди време,

минаха години, любовта

превърна се във бреме!

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Зорин Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви
  • Добре дошъл! Желая ти точно Любовта да разпери крилете ти!
    Не преставай да бъдеш откровен в стиховете си!
  • Добре сте дошъл, Сър!!!
    Много емоционално-философско кацане, хареса ми
    Поздрави и на много творчески успехи тук!!!
  • Адмирации, истинско съкровено откровение!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...