* * *
А Т Л А С
Много пристанища чужди пребродих,
много екзотика срещнах във тях:
обичаи странни и чужди народи
в странствуванията си опознах.
Във Китай пагоди екзотични
зад невероятната стена,
чрез която от другоезични
бранили великата страна.
Във Египет с мумиите вечни,
сфинксовете странни и внушителни,
с пирамиди, плод на труд човешки -
паметник на всеки победител.
Вашингтон - огромен, удивителен,
Ню Йорк с вечните небостъргачи,
и на Темза плавах във водите,
Лондон ни посрещна с тайнствен здрач.
На Марсилия познах жените,
едрите звезди над Фамагуста
ме склониха да възпея дните,
през които щастие съм чувствал.
Возиха ме и гондолиери -
бях Ромео, тя пък Жулиета:
двама до самите райски двери
търсехме сами в нощта пътека.
В Петроград превзе ме Ермитажът
и дворците на самия Петър,
конникът величествен, манежът,
и Нева със мостовете древни.
Но когато върнах се в България,
си помислих, не че съм ревнивец,
че във тази мъничка държавица
аз съм най-големият щастливец.
Горд съм със Пирина и Родопите,
Стара планина, Сакар и Рила!
Спирам до морето със синкопите
"Ти, Българийо, си най-красива"!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ани Костова Все права защищены
