А Т Л А С

Много пристанища чужди пребродих,

много екзотика срещнах във тях:

обичаи странни и чужди народи

в странствуванията си опознах.

Във Китай пагоди екзотични

зад невероятната стена,

чрез която от другоезични

бранили великата страна.

Във Египет с мумиите вечни,

сфинксовете странни и внушителни,

с пирамиди, плод на труд човешки -

паметник на всеки победител.

Вашингтон - огромен, удивителен,

Ню Йорк с вечните небостъргачи,

и на Темза плавах във водите,

Лондон ни посрещна с тайнствен здрач.

На Марсилия познах жените,

едрите звезди над Фамагуста

ме склониха да възпея дните,

през които щастие съм чувствал.

Возиха ме и гондолиери -

бях Ромео, тя пък Жулиета:

двама до самите райски двери

търсехме сами в нощта пътека.

В Петроград превзе ме Ермитажът

и дворците на самия Петър,

конникът величествен, манежът,

и Нева със мостовете древни.

Но когато върнах се в България,

си помислих, не че съм ревнивец,

че във тази мъничка държавица

аз съм най-големият щастливец.

Горд съм със Пирина и Родопите,

Стара планина, Сакар и Рила!

Спирам до морето със синкопите

"Ти, Българийо, си най-красива"!