* * *
Луната поглежда ме любовно
и нежни думи ми мълви.
В любов обрича ми се безусловно,
да и вярвам ли, кажи ?
Но защо ли да я лъжа,
защо и нея да я боли,
дори когато я погледна,
не виждам нежните и очи...
Сърцето ми замръзнало е силно,
дори нейната светлина не ще го разтопи.
Нямам избор, ще стоя и чакам
някой, който ще успее да го разгори.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Пламена Добрева Все права защищены
