* * *
Луната поглежда ме любовно
и нежни думи ми мълви.
В любов обрича ми се безусловно,
да и вярвам ли, кажи ?
Но защо ли да я лъжа,
защо и нея да я боли,
дори когато я погледна,
не виждам нежните и очи...
Сърцето ми замръзнало е силно,
дори нейната светлина не ще го разтопи.
Нямам избор, ще стоя и чакам
някой, който ще успее да го разгори.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пламена Добрева Всички права запазени
