* * *

19.09.2007 г., 14:35 ч.

Поезия

430 0 3

Луната поглежда ме любовно

и нежни думи ми мълви.

В любов обрича ми се безусловно,

да и вярвам ли, кажи ?

Но защо ли да я лъжа,

защо и нея да я боли,

дори когато я погледна,

не виждам нежните и очи...

Сърцето ми замръзнало е силно,

дори нейната светлина не ще го разтопи.

Нямам избор, ще стоя и чакам

някой, който ще успее да го разгори.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.