21 апр. 2018 г., 00:07

... 

  Поэзия » Философская
334 0 0

Когато е пресъхнал всеки дъх,

се случва неизбежно драма.

На себе си е даже чужд,

човекът със мечта съдрана.

 

Каквото е било – било.

Полегнал ничком бук.

За огрев ще го натоварят.

Съмненията свършват тук.

 

Две-три слова за упокой

и по баира по привичка,

начело с нашия герой

пътува към забрава бричка.

 

© Христина Комаревска Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??