...

21.04.2018 г., 0:07 ч.

Поезия » Философска

262 0 0

Когато е пресъхнал всеки дъх,

се случва неизбежно драма.

На себе си е даже чужд,

човекът със мечта съдрана.

Каквото е било – било.

Полегнал ничком бук.

За огрев ще го натоварят.

Съмненията свършват тук.

Две-три слова за упокой

и по баира по привичка,

начело с нашия герой

пътува към забрава бричка.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.