15 февр. 2023 г., 23:23  

* * *

259 0 6

Тези, които имат мълчат. 
Няма да ги заместят другите -

онези които лаят и крещят,

за да ги чуе всеки. И навсякъде.

Не питайте разговорливите

къде им е съчувствието,

памет имат ли.

Те няма да ви кажат нищо ново.

А тези със големите сърца,

и с думите -

не ги търсете на открито

и на светло.

Не, не търсете никого,

за миг поспрете,

или пък задълго,

заслушайте се:

може би ще чуете 

звука на вятъра,

звездите може би

ще видите.

Понякога горящи залези

преследват ви,

и чакат.

А води кристални

отражението ви

все още пазят. 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петър Димитров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Това че има възродени читалища, и много школи, не говори за възраждане на духа, Пепи. Както и издаването на много книги, голяма част от които - платени от авторите им. И с по 100-тина читатели. Това още не е култура. Култура е, когато България роди, отгледа и възпита един нов Балзак, Хемингуей или Салман Ружди например. Или Достоевски. Поставяме си много ниски цели, и все нещо ни пречи или убива. А величието на духа се постига със здраво бачкане, инициативност и нестандартен подход. Както го прави Елън Мъск. Когато се родят водачите и вдъхновителите, тогава ще се завърне духа ни, и ще сме отново силни и заедно. Иначе разбрах шегичката.
  • Шегичка!
    Не съм съгласна с теб: знаеш ли колко възродени читалища има, и колко и частни школи от всякакъв характер? За който има - има, за който не търси - няма.
  • Не е въпросът в това кой какво и кого е издал, Пепи. Тук няма дори въпрос. Няма духовност, търсене и открития. Няма. Мъка е.
  • Малка сива мишка, стих по стих - издала книжка!
    Останалите мишки преди да я продала, буквално я изяли! Дали са поумняли, Че с поезия са се наяли?
    Изводът: духовната храна минава през стомаха!
  • Така е, Краси: жалки и смешни подобия и сурогати бълват поезия, проза, наука и изкуства. В този ред на мисли се сещам за нещо от мен, понеже е добро, за да си направя реклама, а и защото не ми се спи и сънувам миналото буден. По-скоро заради последното:

    Мълчанието е изкуство -
    нека се прекръстим.
    От толкова ненужни думи
    омерзен - възкръсвам.

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...