13 мая 2022 г., 09:52

***

384 0 0

юли 2021г
Нещата бяха тежки, поне ти беше до мен
Накара ме да се чувствам като преди, да се чувствам като мен
Може би не бях достоен за твоето време
Не мога да те извадя от ума си
Ти ме накара да се почувствам жив и причината да обичам отново бе ти,

но не продължи дълго

Болката е всичко, което виждам когато те погледна,

но после се сещам за всички хубави моменти и самотата ме наляга
Сега същата спалня, в която лежахме с теб прегърнати
Пълно е със спомени, които минаха толкова бързо
Трябваше да знам, че няма да продължи, нашата любов е от стъкло

Така че ме прецакай, както винаги правиш
Защото знаеш, че не мога да живея без теб
Защо е толкова трудно да те пусна?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Емил Богданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...