May 13, 2022, 9:52 AM

***

  Poetry
381 0 0

юли 2021г
Нещата бяха тежки, поне ти беше до мен
Накара ме да се чувствам като преди, да се чувствам като мен
Може би не бях достоен за твоето време
Не мога да те извадя от ума си
Ти ме накара да се почувствам жив и причината да обичам отново бе ти,

но не продължи дълго

Болката е всичко, което виждам когато те погледна,

но после се сещам за всички хубави моменти и самотата ме наляга
Сега същата спалня, в която лежахме с теб прегърнати
Пълно е със спомени, които минаха толкова бързо
Трябваше да знам, че няма да продължи, нашата любов е от стъкло

Така че ме прецакай, както винаги правиш
Защото знаеш, че не мога да живея без теб
Защо е толкова трудно да те пусна?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Емил Богданов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...