13.05.2022 г., 9:52

***

379 0 0

юли 2021г
Нещата бяха тежки, поне ти беше до мен
Накара ме да се чувствам като преди, да се чувствам като мен
Може би не бях достоен за твоето време
Не мога да те извадя от ума си
Ти ме накара да се почувствам жив и причината да обичам отново бе ти,

но не продължи дълго

Болката е всичко, което виждам когато те погледна,

но после се сещам за всички хубави моменти и самотата ме наляга
Сега същата спалня, в която лежахме с теб прегърнати
Пълно е със спомени, които минаха толкова бързо
Трябваше да знам, че няма да продължи, нашата любов е от стъкло

Така че ме прецакай, както винаги правиш
Защото знаеш, че не мога да живея без теб
Защо е толкова трудно да те пусна?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Емил Богданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...