26 мар. 2011 г., 21:30
Гласът ти – стон утихнал,
чувам още без причина,
усещам твоя дъх повян
от южния вятър заскъснял.
Гледам нашата картина,
портрет остарял,
а милувките нежни
сравнявам със блян...
Лъчите последни
греят есенния ден...
И тогава тя идва,
онази, плътната тъмнина, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация