2 июн. 2011 г., 20:46

* * * 

  Поэзия » Другая
545 0 5

Имам още път пред себе си. Неизвървян. Неболедуван.

Несбъднати усмивки в недрата топли на очите ми кълнят,

а в нощите ме чакат птици, с криле от сънища рисувани,

порои нежност в две ръце, жадуват твоите с възторг да напоят.

 

И питам се - защо добри вълшебства вече не се случват,

или пък аз съм сляпа, от толкова очакване на цветни чудеса,

умора беловласа пресече пътя, дългия ми път, куцукайки,

на рамото ù птиче кацна, усмивка клъвна, после... отлетя.

© Даниела Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??