Имам още път пред себе си. Неизвървян. Неболедуван.
Несбъднати усмивки в недрата топли на очите ми кълнят,
а в нощите ме чакат птици, с криле от сънища рисувани,
порои нежност в две ръце, жадуват твоите с възторг да напоят.
И питам се - защо добри вълшебства вече не се случват,
или пък аз съм сляпа, от толкова очакване на цветни чудеса,
умора беловласа пресече пътя, дългия ми път, куцукайки,
на рамото ù птиче кацна, усмивка клъвна, после... отлетя.
© Даниела All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
