* * *
Имам още път пред себе си. Неизвървян. Неболедуван.
Несбъднати усмивки в недрата топли на очите ми кълнят,
а в нощите ме чакат птици, с криле от сънища рисувани,
порои нежност в две ръце, жадуват твоите с възторг да напоят.
И питам се - защо добри вълшебства вече не се случват,
или пък аз съм сляпа, от толкова очакване на цветни чудеса,
умора беловласа пресече пътя, дългия ми път, куцукайки,
на рамото ù птиче кацна, усмивка клъвна, после... отлетя.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниела Всички права запазени
