17 июн. 2021 г., 19:24

***

781 6 7

"Обичай ме, обичай ме!" -  шептя
и вятърът подхвана тези думи,
преви надве невръстната гора,
изпрати стон до яростната буря.


"Обичай ме" - от ехото се чу,
скалата се надвеси с' счупен прешлен.
Греблата си отпуснал е Харон,
за първи път обола си не взема.


И там до Стикс в очакване стоя -
ослушвам се, дали ще ме повикаш.
Ненужна е и Горната земя,
щом моята любов не те достига.
 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Геновева Симеонова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Разкош!
  • Зиги, ако някой тръгне да те убива заради моя символизъм, много ще ми е мъчно. Благодаря за високата оценка!
  • И аз със Скити. Както бях казал, много се възхищавам на поезията ти, Гени! Това свързване с природата в началото особено, много ми напомня на някои от българските символисти... (дано някой не ме “убие” за това дръзване на сравнение, че напоследък малко ме е страх да приказвам…) Малко стихове ми харесват, когато сливат лирическия/лирическата и техния свят с природата, смятам че не се отдава на всеки да подчини природата на емоцията в текста, но ето, че ти си го направила блестящо. Браво, Гени!!
  • Мисля, че всеки е имал такъв епизод, в случая аз не съм лирическата, но ми е познато усещането да не намираш смисъл в живота. Благодаря ти за коментара!
  • Драмата се случва на героините(героите) като в случая...
    Геновева, сравним е този епизод с изход от живота и любовта към смъртта...
    Според мен,живота и любовта към свободата на чувствата преминават в трагедия. Това засилва внушението на героите,като в случая е драма за единият от тях.
    Поздравления за литературното умение!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...