17.06.2021 г., 19:24

***

785 6 7

"Обичай ме, обичай ме!" -  шептя
и вятърът подхвана тези думи,
преви надве невръстната гора,
изпрати стон до яростната буря.


"Обичай ме" - от ехото се чу,
скалата се надвеси с' счупен прешлен.
Греблата си отпуснал е Харон,
за първи път обола си не взема.


И там до Стикс в очакване стоя -
ослушвам се, дали ще ме повикаш.
Ненужна е и Горната земя,
щом моята любов не те достига.
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Геновева Симеонова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Разкош!
  • Зиги, ако някой тръгне да те убива заради моя символизъм, много ще ми е мъчно. Благодаря за високата оценка!
  • И аз със Скити. Както бях казал, много се възхищавам на поезията ти, Гени! Това свързване с природата в началото особено, много ми напомня на някои от българските символисти... (дано някой не ме “убие” за това дръзване на сравнение, че напоследък малко ме е страх да приказвам…) Малко стихове ми харесват, когато сливат лирическия/лирическата и техния свят с природата, смятам че не се отдава на всеки да подчини природата на емоцията в текста, но ето, че ти си го направила блестящо. Браво, Гени!!
  • Мисля, че всеки е имал такъв епизод, в случая аз не съм лирическата, но ми е познато усещането да не намираш смисъл в живота. Благодаря ти за коментара!
  • Драмата се случва на героините(героите) като в случая...
    Геновева, сравним е този епизод с изход от живота и любовта към смъртта...
    Според мен,живота и любовта към свободата на чувствата преминават в трагедия. Това засилва внушението на героите,като в случая е драма за единият от тях.
    Поздравления за литературното умение!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...