Hathor (Геновева Симеонова)
464 1681
17.06.2021 г., 19:24 ч.

*** 

  Поезия
361 6 7

"Обичай ме, обичай ме!" -  шептя
и вятърът подхвана тези думи,
преви надве невръстната гора,
изпрати стон до яростната буря.


"Обичай ме" - от ехото се чу,
скалата се надвеси с' счупен прешлен.
Греблата си отпуснал е Харон,
за първи път обола си не взема.


И там до Стикс в очакване стоя -
ослушвам се, дали ще ме повикаш.
Ненужна е и Горната земя,
щом моята любов не те достига.
 

© Геновева Симеонова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Разкош!
  • Зиги, ако някой тръгне да те убива заради моя символизъм, много ще ми е мъчно. Благодаря за високата оценка!
  • И аз със Скити. Както бях казал, много се възхищавам на поезията ти, Гени! Това свързване с природата в началото особено, много ми напомня на някои от българските символисти... (дано някой не ме “убие” за това дръзване на сравнение, че напоследък малко ме е страх да приказвам…) Малко стихове ми харесват, когато сливат лирическия/лирическата и техния свят с природата, смятам че не се отдава на всеки да подчини природата на емоцията в текста, но ето, че ти си го направила блестящо. Браво, Гени!!
  • Мисля, че всеки е имал такъв епизод, в случая аз не съм лирическата, но ми е познато усещането да не намираш смисъл в живота. Благодаря ти за коментара!
  • Драмата се случва на героините(героите) като в случая...
    Геновева, сравним е този епизод с изход от живота и любовта към смъртта...
    Според мен,живота и любовта към свободата на чувствата преминават в трагедия. Това засилва внушението на героите,като в случая е драма за единият от тях.
    Поздравления за литературното умение!
  • Благодаря ти, Скити!
  • Гени, много си добра! Много!
Предложения
: ??:??