***
"Обичай ме, обичай ме!" - шептя
и вятърът подхвана тези думи,
преви надве невръстната гора,
изпрати стон до яростната буря.
"Обичай ме" - от ехото се чу,
скалата се надвеси с' счупен прешлен.
Греблата си отпуснал е Харон,
за първи път обола си не взема.
И там до Стикс в очакване стоя -
ослушвам се, дали ще ме повикаш.
Ненужна е и Горната земя,
щом моята любов не те достига.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Геновева Симеонова Всички права запазени
Благодаря за високата оценка!
