9 июл. 2022 г., 08:55

* * * 

  Поэзия » Другая
435 3 8

 

Тъгата се отми като вина,
изписана погрешно на челото. 
Какъв прекрасен вкус на свобода!
Каква любов към всичко във живота!

 

Живяла ли съм всъщност преди теб?
В гората на очите ти се губя....
Не мога да те побера във ред, 
тъй както в друг не мога да се влюбя.

 

Защото ти не си само лице
или слова със празно съдържание. 
Обикнах в теб голямото сърце,
с доброто в него - Божие призвание.

 

И тук ще ме упрекнеш с поглед ням,
че чувствата си пак обличам в думи.
Безмълвието ти всъщност казва: "Знам.
Не е случайно нищо помежду ни."

 

Душата ти е моят храм. И пак
пречиства ме, смирява, вдъхновява...  
И всеки следващ ден ми носи знак,
че Любовта е жива!
И спасява.

 

Павлина Соколова

 

 

© Павлина Соколова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??