* * *
Тъгата се отми като вина,
изписана погрешно на челото.
Какъв прекрасен вкус на свобода!
Каква любов към всичко във живота!
Живяла ли съм всъщност преди теб?
В гората на очите ти се губя....
Не мога да те побера във ред,
тъй както в друг не мога да се влюбя.
Защото ти не си само лице
или слова със празно съдържание.
Обикнах в теб голямото сърце,
с доброто в него - Божие призвание.
И тук ще ме упрекнеш с поглед ням,
че чувствата си пак обличам в думи.
Безмълвието ти всъщност казва: "Знам.
Не е случайно нищо помежду ни."
Душата ти е моят храм. И пак
пречиства ме, смирява, вдъхновява...
И всеки следващ ден ми носи знак,
че Любовта е жива!
И спасява.
Павлина Соколова
© Павлина Соколова All rights reserved.
