* * *
Тъгата се отми като вина,
изписана погрешно на челото.
Какъв прекрасен вкус на свобода!
Каква любов към всичко във живота!
Живяла ли съм всъщност преди теб?
В гората на очите ти се губя....
Не мога да те побера във ред,
тъй както в друг не мога да се влюбя.
Защото ти не си само лице
или слова със празно съдържание.
Обикнах в теб голямото сърце,
с доброто в него - Божие призвание.
И тук ще ме упрекнеш с поглед ням,
че чувствата си пак обличам в думи.
Безмълвието ти всъщност казва: "Знам.
Не е случайно нищо помежду ни."
Душата ти е моят храм. И пак
пречиства ме, смирява, вдъхновява...
И всеки следващ ден ми носи знак,
че Любовта е жива!
И спасява.
Павлина Соколова
© Павлина Соколова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Така е... Понякога направо ни се крещи от любов...
Благодаря! ❤ -
Понякога има нужда да изкажем чувствата с думи! Поздравления
-
Хубаво е, когато си тук, Avis. 🌿
-
Хубав стих!
Поздравления -
Спасява, и още как!
Благодаря, дами! ❤ -
Хубаво е да умееш да обличаш чувствата си в думи. Поздрави!
-
Любовта спасява, Павлина!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
изписана погрешно на челото."!!!
Нека всичко лошо, което иска да оцвети живота ти в тъмните цветове на отчаянието, се отмива по този начин и просветлява дните ти, Павли!