22 мая 2007 г., 20:32

* * *

562 0 0

Съседи бяхме с тебе ний,
но още непознати,
но срещнахме се стебе ний,
по повод твой приятел.

"Почакай малко"- каза ти
на улицата наша,
приятел мой те е видял
и много те харесал.

Но в този миг потрепна в мен
искрица нежна, тъй приятна:
разбрах, че теб желая аз,
а не тоз твой приятел.

Но ти сърцето ми разби,
остана безучастен,
живота в мен ти разруши,
направи ме нещастна.

Сега стоя сама в нощта
и болката отравям.
Не искам нищо друго аз,
освен да те забравя.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пламена Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...