May 22, 2007, 8:32 PM

* * *

  Poetry
561 0 0

Съседи бяхме с тебе ний,
но още непознати,
но срещнахме се стебе ний,
по повод твой приятел.

"Почакай малко"- каза ти
на улицата наша,
приятел мой те е видял
и много те харесал.

Но в този миг потрепна в мен
искрица нежна, тъй приятна:
разбрах, че теб желая аз,
а не тоз твой приятел.

Но ти сърцето ми разби,
остана безучастен,
живота в мен ти разруши,
направи ме нещастна.

Сега стоя сама в нощта
и болката отравям.
Не искам нищо друго аз,
освен да те забравя.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пламена All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...