22 may 2007, 20:32

* * *

  Poesía
563 0 0

Съседи бяхме с тебе ний,
но още непознати,
но срещнахме се стебе ний,
по повод твой приятел.

"Почакай малко"- каза ти
на улицата наша,
приятел мой те е видял
и много те харесал.

Но в този миг потрепна в мен
искрица нежна, тъй приятна:
разбрах, че теб желая аз,
а не тоз твой приятел.

Но ти сърцето ми разби,
остана безучастен,
живота в мен ти разруши,
направи ме нещастна.

Сега стоя сама в нощта
и болката отравям.
Не искам нищо друго аз,
освен да те забравя.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пламена Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...