30 дек. 2020 г., 16:15

***

610 0 0

Добродетел много силна притежаваш,

най-мощната в света.

Характер имаш благ,

но с тежка дума закрепен.

Очите ти са две звезди.

Щом видя ги макар далечни

те дават ми надежда.

Душата ти е нежна, 

чиста, светла,

защото знае само доброта.

Устните ти святи думи ронят

и правят същността ти висша.

Усмивката ти е събрала

светлината на цялата земя.

Кръвта ти чиста е като вода.

Сърцето смело носи рицарската чест.

Страстта е твоята пътека,

с фенери цялата сияе

и нежен полъх води те до днес.

Едничко зло във себе си таиш,

крадец си май и взимаш много.

Всеки ден по нещо ми отнемаш.

Сърцето ми държиш в едната си ръка,

а в другата сържиш душата.

Умът ми скрил си в някоя торба,

а разумът дори не си запазил.

Моля, да ми върнеш поне свободата. 

За нея разменям всичко...

Дори самотата.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вася Янчовичина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...