Тази нощ
Тази нощ е стократно богата
на звезди и на лунна печал.
Аз вървя и събирам цветята
дето стъпках без никаква жал.
Десет свещи запалих за помен,
още толкоз за всички Души.
А цветята в света тъй огромен
ми разказваха свойте съдби.
Аз съм роза, от хладното място,
тази леля де тука лежи,
ме откъсна под слънцето ясно,
нека Бог сега и прости!
Аз съм гербер, голям и красив.
Този мъж, дето тука е спрял,
беше някога силен и жив,
а сега е пепел и кал!
Аз съм стар и провиснал бръшлян,
за души и за вечност се моля.
А дори, и когато съм сам,
аз на мъртви дарявам покоя...
Тази нощ, тази нощ на цветята,
на съдби и на вечна печал.
Аз вървя и бръшляна разлиствам,
топлина на цветенцата дал.
-----------------------------------------------------------
Бог да прости Баба и Тати!
Там на новото гробище на Люта.
И понеже аз съм далече...
Нека есента се смили! Да отиде там... На Север.. ..Да им прати отгоре по едно жълто листенце... Да им каже, че е от мен! Че не съм ги забравил! Че никога няма да ги забравя!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Хари Спасов Все права защищены
