Sep 5, 2020, 2:10 AM  

Тази нощ 

  Poetry
476 4 20

Тази нощ е стократно богата

на звезди и на лунна печал.

Аз вървя и събирам цветята

дето стъпках без никаква жал.

 

Десет свещи запалих за помен,

още толкоз за всички Души.

А цветята в света тъй огромен

ми разказваха свойте съдби.

 

Аз съм роза, от хладното място,

тази леля  де тука лежи,

ме откъсна под слънцето ясно,

нека Бог сега и прости!

 

Аз съм гербер, голям и красив.

Този мъж, дето тука е спрял,

беше някога силен и жив,

а сега е пепел и кал!

 

Аз съм стар и провиснал бръшлян,

за души и за вечност се моля.

А дори, и когато съм сам,

аз на мъртви дарявам покоя...

 

Тази нощ, тази нощ на цветята,

на съдби и на вечна печал.

Аз вървя и бръшляна разлиствам,

топлина на цветенцата дал.

 

 

 

-----------------------------------------------------------

Бог да прости Баба и Тати!

Там на новото гробище на Люта.

И понеже аз съм далече...

Нека есента се смили! Да отиде там... На Север.. ..Да им прати отгоре по едно жълто листенце... Да им каже, че е от мен! Че не съм ги забравил! Че никога няма да ги забравя!

 

© Хари Спасов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря, Мария!
  • Много обич си излял ,сътворил,обединил природа и човешка мъка! И голямото ..няма да ви забравя!!
  • Сърдечно ви благодаря, Приятели!
    Толкоз сте сърдечни и мили! Дълбоко ме тръгнахте! Благодаря!
  • Замислящо и въздействащо...
    Твоите близки ще живеят, докато е жив споменът ти за тях.
    Поздрави, Хари!
    Честит празник! Бог да пази и закриля България! Амин!!!
  • Направо стиска сърцето този стих.
    Мир на душите им.
  • Много е силно, Хари!
  • Много е хубаво
  • Благодаря ❤︎ истински глас
  • Много въздействащо, замисля, докосва.
    И тези думи са слаби, но не намирам други, Хари.
  • Много искреност и красота.
    Поздравление!
  • Тук трябва да помълчим...
  • Поклон!
  • Хари! .. и аз така..
  • Мислено оставям и аз цветя на гроба на твоите близки, Хари... 🌹
    А мама и тати дано ми простят, че започнах все по-рядко да посещавам вечния им дом... ❤️ ❤️
  • Обичта и спомените са най-добрити цветя за това... Но винаги боли...Тъжен стих.
  • Всички цветя са ритуални:за рождество и за смърт,за смели победители, за съкрушени победени,за падналите с чест...
    Понякога са свежи и уханни, понякога прекършени от скръб, понякога удавени в тъга...или пресъхнали от жажда!
    Поклон пред паметта на близките ти хора, Хари!🥀
  • Няма весели цветя, Ирина, когато са там, на онова място! Когато изпратиш най - близките си хора, завинаги в теб остава спомена... От времето, от молитвата на отчето, от мириса на пръстта...
    Тези неща не се забравят! Искаш, но не можеш! Не можеш! Не можеш!!!
  • Хризантемите са най- тъжните цветя, Хари, а твоя стих е толкова красиво тъжен и с това искрено послание....Казах си го и аз, че и моите най- близки са далече и не им нося често цветя....Мир на праха на всички!
  • Благодаря ти сърдечно Краси!
  • Хари, просълзи ме..
Random works
: ??:??