16 февр. 2011 г., 21:43

* * * 

  Поэзия » Любовная
643 0 4

Валеше чисто бял снегът,

а тя бе с дрехи черни.

Тих заспиваше градът,

угасваха и светлини последни.

 

Тя забърза окъсняла -

не мислеше за нощен мраз.

Каква рисунка черно-бяла!

Ах, какъв красив контраст!

 

Изшумя нежният й шал,

на земята падна леко.

Забрули студ освирепял,

там, от някъде далеко.

 

В бързината не усети.

Тя с крачка бърза продължи.

А над тез снежинки меки,

шалът й остана да лежи.

 

... И си мисля - колко е блажен снегът,

щом под нежния й шал ще спи!

 

© Георги Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??