* * *
Валеше чисто бял снегът,
а тя бе с дрехи черни.
Тих заспиваше градът,
угасваха и светлини последни.
Тя забърза окъсняла -
не мислеше за нощен мраз.
Каква рисунка черно-бяла!
Ах, какъв красив контраст!
Изшумя нежният й шал,
на земята падна леко.
Забрули студ освирепял,
там, от някъде далеко.
В бързината не усети.
Тя с крачка бърза продължи.
А над тез снежинки меки,
шалът й остана да лежи.
... И си мисля - колко е блажен снегът,
щом под нежния й шал ще спи!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Всички права запазени
Мерси!
