Валеше чисто бял снегът,
а тя бе с дрехи черни.
Тих заспиваше градът,
угасваха и светлини последни.
Тя забърза окъсняла -
не мислеше за нощен мраз.
Каква рисунка черно-бяла!
Ах, какъв красив контраст!
Изшумя нежният й шал,
на земята падна леко.
Забрули студ освирепял,
там, от някъде далеко.
В бързината не усети.
Тя с крачка бърза продължи.
А над тез снежинки меки,
шалът й остана да лежи.
... И си мисля - колко е блажен снегът,
щом под нежния й шал ще спи!
© Георги All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Мерси!