Feb 16, 2011, 9:43 PM

* * * 

  Poetry » Love
699 0 4

Валеше чисто бял снегът,

а тя бе с дрехи черни.

Тих заспиваше градът,

угасваха и светлини последни.

 

Тя забърза окъсняла -

не мислеше за нощен мраз.

Каква рисунка черно-бяла!

Ах, какъв красив контраст!

 

Изшумя нежният й шал,

на земята падна леко.

Забрули студ освирепял,

там, от някъде далеко.

 

В бързината не усети.

Тя с крачка бърза продължи.

А над тез снежинки меки,

шалът й остана да лежи.

 

... И си мисля - колко е блажен снегът,

щом под нежния й шал ще спи!

 

© Георги All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??