* * *

26 сент. 2009 г., 21:09

Поэзия

762 0 2

Вятър роши косата ти тихо в нощта,

и сякаш тихо шепне ти думи във ума.
Опитай се да чуеш бързо шепота,

повярвай ми, това не е лъжа -

всяка дума е от моята уста.

Но вече думите ми шепот са за теб!

Как така от огън станах лед?

Вятър роши косата ти сега,

но защо не е моята ръка?!

Искам да видя очите ти сини,
да се сгуша в топлата прегръдка,
да усетя лека тръпка,

тихо да те призова в нощта,

да усетя топлата ти ръка.

Ах, тази тъга,

какво направи с мен преди ден-два?!

Защо нарани ме дълбоко,

не знам как точно и колко!

Казах ти, че те обичам, нали?!

И че ти си момчето на моите мечти!

Но защо така ме нарани

и нож в гърба ми ти заби!?

Добре, тогава ме мрази,

но знай - сърцето ми на две разби!!!

keiti-green (Катерина Карагьозова)

2009-09-30T15:52:06+03:00

мерси за вдъхновението ;]
sorris0 (Сюзън Смърт)

2009-09-27T13:44:55+03:00

хубаво е... напомня ми за моите първи стихотворения...
продължавай да пишеш и някога ще създадеш шедьовър.. не се отказвай.. =)