* * *
Вятър роши косата ти тихо в нощта,
и сякаш тихо шепне ти думи във ума.
Опитай се да чуеш бързо шепота,
повярвай ми, това не е лъжа -
всяка дума е от моята уста.
Но вече думите ми шепот са за теб!
Как така от огън станах лед?
Вятър роши косата ти сега,
но защо не е моята ръка?!
Искам да видя очите ти сини,
да се сгуша в топлата прегръдка,
да усетя лека тръпка,
тихо да те призова в нощта,
да усетя топлата ти ръка.
Ах, тази тъга,
какво направи с мен преди ден-два?!
Защо нарани ме дълбоко,
не знам как точно и колко!
Казах ти, че те обичам, нали?!
И че ти си момчето на моите мечти!
Но защо така ме нарани
и нож в гърба ми ти заби!?
Добре, тогава ме мрази,
но знай - сърцето ми на две разби!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Катерина Карагьозова Всички права запазени
