* * *
Времето тече в нас,
а ние, без да забележим,
оставяме го да си отлети
и така минават си годините.
Текат си мислите в мен
една след друга,
като наниз огърлица
и все за хубави неща -
дълбоко скрити в мен.
Сега съм осемнадесетгодишна
и мисля аз за бъдещите дни,
ала настроението в мен
е тъпо и унило
и кой го знае
до кога ще е така.
Вървя по улицата,
крача гордо
с високо вдигната глава,
очите ми - дълбоки и открити,
на устните ми трепкат дързостни слова.
А хората минават си край мен,
забързани в работата пак
и не забелязват наш'то поколение -
красиви, горди, талантливи.
Но ние сме едва на осемнайсет,
какво очакват те от нас сега...
Спокойно времето ще ни изчака.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Галена Вичева Все права защищены
