* * *

Aug 13, 2009, 8:03 PM

Poetry

317 0 2

Времето тече в нас,

а ние, без да забележим,

оставяме го да си отлети

и така минават си годините.

Текат си мислите в мен

една след друга,

като наниз огърлица

и все за хубави неща -

дълбоко скрити в мен.

Сега съм осемнадесетгодишна

и мисля аз за бъдещите дни,

ала настроението в мен

е тъпо и унило

и кой го знае

до кога ще е така.

Вървя по улицата,

крача гордо

с високо вдигната глава,

очите ми - дълбоки и открити,

на устните ми трепкат дързостни слова.

А хората минават си край мен,

забързани в работата пак

и не забелязват наш'то поколение -

красиви, горди, талантливи.

Но ние сме едва на осемнайсет,

какво очакват те от нас сега...

Спокойно времето ще ни изчака.

Please sign in with your account so you can comment and vote.