* * *
Времето тече в нас,
а ние, без да забележим,
оставяме го да си отлети
и така минават си годините.
Текат си мислите в мен
една след друга,
като наниз огърлица
и все за хубави неща -
дълбоко скрити в мен.
Сега съм осемнадесетгодишна
и мисля аз за бъдещите дни,
ала настроението в мен
е тъпо и унило
и кой го знае
до кога ще е така.
Вървя по улицата,
крача гордо
с високо вдигната глава,
очите ми - дълбоки и открити,
на устните ми трепкат дързостни слова.
А хората минават си край мен,
забързани в работата пак
и не забелязват наш'то поколение -
красиви, горди, талантливи.
Но ние сме едва на осемнайсет,
какво очакват те от нас сега...
Спокойно времето ще ни изчака.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Галена Вичева Всички права запазени
