Червило -
дискретно.
За беззъби усмивки.
Остри токчета.
Макар...
да се случват забивки.
Обеци.
Пръстени.
Колие...
А в Душата ми -
Единак.
Не мъже.
Парфюмирано белокосие.
(Сламено изрусени въпроси)
Поглъща ме
стръмното сиво небе...
След мене
тичат внуците...
Ехтят словесни откоси.
"Тази щурава баба,
нашата,
наистина ли е добре?
Досущ като мама се носи!"
© Донка Василева Все права защищены