6 мар. 2025 г., 22:09

***

282 1 0

Изведнъж попаднах там - 
В капан ли , 
в пропаст ли 
бездънна? 
И нито сън и нито смях -
от тук не ме помръдват.
Дори тъгите ми безкрайно тежки,
вече чувствам ги като перце,
и нито виждам, 
нито чувам, 
остана пулса на едно сърце. 

 

НО 

 

Тук съм още,
Тук съм - жива. 
Тук съм и дори греша.
Тук съм - чакам,
и събирам сила, 
иска ми се
да летя. 
Крилата ми са малко счупени - 
но някак ще ги залепя…
Знам, че литна ли
извън решетката -
няма никога да спра.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Исс Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...